Изкуство и литература

Психоаналитичният подход към изкуството се отличава с опита си да разкрие психичните сили, които движат твореца, като акцентира на несъзнаваното. Художествените произведения произлизат от въображението и фантазиите на техния автор; според метапсихологията в психоанализата съзнателно възприеманите фантазии са само повърхностни отражения на по-дълбоки аспекти от несъзнавания психически живот. Взаимодействието между несъзнаваното на художника и това на зрителя е ключов фактор за силата на влиянието, което оказва художественото произведение.

Д-р Фройд отбелязва, че „когато поетът ни представя своите игри с въображението или ни разказва за тях – нещо, което често приемаме за неговите лични 'сънища наяве', ние изпитваме дълбоко удоволствие”. Чрез своя ars poetica творецът успява да омекоти егоистичната природа на фантазията и да предложи естетическа наслада. По този начин той позволява на аудиторията да се наслаждава на собствените си мечти без никакви упреци или срам.

Доц. д-р Никола Атанасов

Този сборник включва изследвания от Зигмунд Фройд, които подчертават неговия метод при анализиране на художествени творби: „Поетът и фантазията”, „Налудността и сънищата в новелата Градива от В. Йенсен”; „Един детски спомен на Леонардо да Винчи”, „Моисей” от Микеланджело, „Достоевски и убиването на баща” и други подобни теми.