Реторика към Александър

Съчинението "Реторика към Александър", което обикновено се свързва с Аристотел, но вероятно е написано от неговия ученик Анаксимен, е вторият най-значим реторически трактат в гръцката античност след основополагающата "Реторика" на Аристотел. Основният фокус на "Реторика към Александър" е върху практическите средства за убедителност – аргументи, примери, мнения и други подобни аспекти, като същевременно акцентира на стилистичната грижа, която сама по себе си може да направи речта убедителна или поне приемлива за аудиторията. Съчинението представлява фиктивно писмо до цар Александър Македонски, който е бил ученик на Аристотел.

Този текст има предимно характера на ръководство с правила за съставяне на различни видове текстове без значение от адресата им и не тълкува вече съществуващи произведения - речи на известни оратори или стихотворения от епическия, лирическия и трагическия жанр. За разлика от реторическото произведение “За възвишеното” на Лонгин, издадено през 1985 г., Псевдо-Аристотеловата творба предлага ценна информация както самостоятелно, така и във връзка с разнообразие от текстове извън контекста на гръцките или римските оратори.

Преводът на Георги Гочев продължава добрата традиция в превода на старогръцката реторика и философия, установена през годините благодарение на учени като Александър Балабанов и Георги Батаклиев. Под внимателното наблюдение на научния редактор доц. д-р Николай Гочев “Реторика към Александър” излиза у нас като достоен наръчник по реторика със задълбочени коментари и индекси.