Приключенията на диалектиката

Морис Мерло-Понти е един от онези мислители в френската интелектуална сцена, които трудно могат да бъдат поставени в определени рамки или концептуални модели. Осъзнавайки значимостта на изучаването на глобалната история, той се опитва да реализира това с максимална точност в своите творби.

Той разглежда теми като класовата борба и терора, стремейки се да открие истинската интерсубективност и историческия разум дори във вътрешността на сталинския режим.

В "Приключенията на диалектиката" Мерло-Понти препраща към идеи от "Хуманизъм и терор", не за да ги приеме безусловно, а за да им подложи критика и да изгради нова концептуална структура.

Той детайлно описва повтарящите се механизми зад революционните процеси. Същността на всяка революция е увереността й в собствената абсолютност. Не е случайно, че успешните революции често губят своя импулс след установяване на режима, който са предизвикали; те спират да бъдат динамични. Революциите представляват истини само докато остават в движение.

Разстоянието между постигнатото и желаното по време на събитията е огромно, а бъдещето остава потиснато.

Мерло-Понти надхвърля правдоподобните заблуди и лъжливите надежди, присъщи за диалектиката пропита с идеология.