Всесилната държава

„Всесилната държава“ е сред най-влиятелните произведения в либертарианската социална теория. В него авторът критикува етатизма и социализма, използвайки нацизма като основен пример. Мизес не щади критиките си към икономическия интервенционизъм, централното планиране, концепцията за социалната държава и опитите за установяване на световно правителство. Поради това „Всесилната държава“ е от съществено значение за всички заинтересовани от философията, икономиката и политическите науки.

В тази книга Лудвиг фон Мизес поставя нацизма, етатизма и национализма в контекста на международните отношения между края на XIX век и двете световни войни. Анализът му се развива върху богат исторически фон и завършва с провокативен план за бъдещето.

Според Мизес нацизмът представлява ортодоксален социализъм, а корените му – както тези на етатизма – произлизат от желанието на държавата да играе ключова роля в икономическите въпроси. Той твърди, че агресивният етатизъм естествено води до национализъм; всеки такъв национализъм рано или късно проявява агресия подобно на германския.

Германският агресивен национализъм се отличава от този в други европейски страни със самочувствието на германците като най-силен народ в Европа, което ги подтиква да търсят Lebensraum (жизнено пространство). Това явление започва да се формира едва след създаването през края на 19-ти век на единна - а следователно силна - германска държава.

„Всесилната държава“ демонстрира задълбоченото историческо познание и уникалното разбиране по отношение економическите принципи у Лудвиг фон Мизес. Книгата служи като незаменим ресурс за осмислянето историята na Европа през XIX и XX век.