Религиозни народни обичаи; т.1, ч.2

Димитър Маринов е сред най-забележителните фигури на българската възрожденска интелигенция. Той е учител, журналист и един от „строителите на съвременна България“, като участва в Учредителното събрание през 1879 г., което приема Търновската конституция, а също така и във Великото народно събрание. Освен това, той е етнограф и основател на Етнографския музей, където заема поста първи директор. След дългогодишна и впечатляваща работа по събиране на материали, публикува ценни източници в седемтомната си творба „Жива старина“ (1891-1914), която остава ненадминато изследване на българската народна култура - включително обреди, обичаи, песни, домове, домакински вещи, храни, дрехи и накити.

Навярно не може да се намери друго произведение с толкова богатство и автентичност относно празничния календар и свързаните с него ритуали при ражданията, кръщенетата, сватбите и погребенията у българите. Обредите за отдаване почит към светеца-покровител на семейството или умилостивяване пред болести или природни сили са описани подробно. В книгата са представени много оригинални песни – начинът по който българинът споделя радостите и мизериите си. Има богати иллюстрации относно обредните колани и хлябове — символи на любовта вложена от българските домакини.

Тази книга не само ще ни запознае със живота、вярата、обичаите和ритуалита של нашия народ， но和по也 θα ни върне обратно在 неповторимата патриархална атмосфера-на топлите семейни празници в България.

"Ние сме натрупвали песни、приказки、пословици以及其他 подобни записи并且 ги печатим， смятайки че чрез тях ние изучаваме народа си。Не знам какво мислят другите，但 мен ми изглежда，че истинските етнографски сведения，ценни за науката和етнографията，ще получим само когато разберем при какви случаи ،обреди ,обичаи 和 условия нашият народ пее тези песни ，разказва тези приказки 和 използва тези пословици。"