Екзегези. Из историята на българската литература

Секуларизацията на културата е факт, който не носи радост. През 80-те години на XIX век, след първоначалното привидно удовлетворение от наличието на изящна литература, живопис и романистика у нас, последваха значителни културни трагедии сред творците. Обществото желае да се развива в сферата на културата, но без присъствието на Бога. Освен това, самата култура заявява намерението си да задоволи духовните нужди на човека. Интелектуалната общност разглежда разнообразие от теми като национални идентичности, история, социални въпроси и индивидуализъм – което само по себе си не е лошо; подобен интерес към човешката природа и същността й е напълно нормален.

Но ако решенията за тези проблеми са единствено антропоцентрични, какво представляват те без включването на Божията мъдрост? В българската поезия религиозното чувство остава рядкост — фактът не убягва от вниманието дори на младия Атанас Далчев.
Сава Сивриев