Куклата

Искам да разбера дали другите осъзнават, че са луди. Понякога имам усещането, че умът ми не може да остане стабилен, а е изпълнен с прекалено много страх и дълбоко отчаяние. Освен това нямам никого до себе си; никога не съм се чувствал толкова безкрайно самотен. Защо всичко това би трябвало да ме подтикне да напиша тези редове?... Да изчистя отровата от ума си. Наистина се чувствам отровен: не мога да заспя, не мога да затворя очи без образа на онова проклето лице пред мен... Само ако беше просто сън — нещо, което можеш да гледаш с пренебрежение като плод на болно въображение.