Емил Верхарн/ Стихотворения

Емил Верхарн израства в обширните пространства на Фландрия, известни с яркия си пролетен цъфтеж, проливните дъждове и тежките снеговалежи, сред трудния живот на упоритите хора. Не е учудващо, че ранните му стихотворения напомнят картини, създадени с дебелата четка на старите фламандски художници, които възхваляват живота чрез ежедневните грижи и простичките радости на човека. По-късно, когато насочва вниманието си към града – истински октопод, който извлича жизнените сили – Верхарн успява да запази свежестта на своите впечатления и мечтата за един по-хармоничен свят. Някои го наричат поет на стихиите и величието; това произтича от трусовете и звуците на времето, които неговото сърце улавя като надежден сеизмограф. Когато в онзи злощастен ден той загива под колелата на влакa в гара Руан, огромното наследство от неговата поезия (дванадесет солидни тома) вече тръгва към нови хоризонти.
Кирил Кадийски