Сонети за живота и смъртта на Мадона Лаура

Франческо, син на нотариуса сер Петрако, докато изучава правните науки, се поддава на една изкушение - да пише стихотворения. Той осъзнава, че името му не е особено подходящо за човек, занимаващ се с толкова благородно хоби. Затова решава да приеме името Петрарка. Вероятно не е подозирал, че това име ще остави траен отпечатък върху поезията в бъдеще! Въпреки че славата може да изглежда като тежест за твореца през живота му! Когато на разпети петък през 1327 година влиза в църквата в Авиньон, едва ли осъзнава, че страстите Христови ще продължат само седмица, а у него ще се запали огън от любов към ангелоподобното същество Лаура; тази любов става веригата около лявата му ръка – близо до сърцето му. По този начин Св. Августин би могъл иронично да каже: "...ти си затворникът, който изпитва удоволствие от гледането на собствените си окови". Често Петрарка чувства угризения от това положение, но какво прекрасно усещане е да бъдеш Аполон с твоята Дафне! Милиони хора са обичали и продължават да обичат по света; малцина като Данте и Петрарка показват обаче как любовта може не само да бъде вечна във времето между двама души, но и безсмъртна сама по себе си.
Кирил Кадийски