Аз искам да те помня все така: Любовта на поета в стихове и писма

Луксозното издание представя любовните шедьоври на Димчо Дебелянов, включващи вечни стихотворения и непознати писма до жените, които е обичал и вдъхновили неговото творчество. Някои от материалите се публикуват за първи път.

„Този младеж ще надмине всички нас” – това са думите на Яворов, който след неуспешен опит за самоубийство остава сляп, но вярва в таланта на по-младия си колега Димчо. Той не знае, че съдбата му е предначертана да бъде кратка. В София Димчо живее бохемски с ограничени средства, които често споделя с просяци или използва за покриване на сметки в кръчмата със своите приятели. Паралелно създава класически произведения на българската поезия, вдъхновени от женските образи около себе си. Но подобно на Яворовите любови и неговите връзки имат тъжен край (Иванка Дерменджийска се колебае дали да го последва; Елена Петрунова загива; Мария Василева умира от туберкулоза). Сред тези жени има и актриса (Маня Цачева), която достига световна известност в киното.

Запознайте се с романтичните истории зад живота и творчеството на Димчо Дебелянов и прочетете наново неговите безсмъртни стихове. Открийте магията и красотата им – много от текстовете са публикувани тук за пръв път.

Книгата съдържа архивни снимки на персонажите от историите, а стихотворенията са придружени от прекрасните картини на Ралица Денчева от серията „Българските мадони”.

---

Аз желая да те помня така:
без дом, без надежда и унила,
с ръката ми вплела твоята гореща
и лицето ти скланящо към моето сърце.
(„Аз желая да те помня така”)

На утрото й ярките цветя
не познаха вечерната тъга,
облечена в тях тя вървеше
за радост сред чуждите печали;
в очите й възторзът искряше,
като златен рой звезди
и двете рози търсеха милувка,
разцъфнали върху гърдите й.
(„Отминала”)

И ето ме погребан
в неизмерима тъга,
с надежди младост похарчена
в мрачния свод –
аз угасвам все повече
с последната утеха –
споменавам те в сумрака
и плача за теб.
(„Ти смътно се мяркаш…”)