Казанския път (исторически роман)

Романът "Казанския път" на Иван Робанов е резултат от дългогодишните усилия на автора да проучи в дълбочина световната, европейската и българската история. Той е анализирал множество научни трудове, статии и художествени произведения.

Иван Робанов се опитва да разгледа теми, които малко наши историци или писатели са имали смелостта да засягат – развитието на Османската империя и България през 16 век. Обикновено историците ни описват този период като време на упадък за българския народ, без обаче да изследват драмата и трагедията му. За повечето хора тези два века представляват черна дупка в историята ни - схващане наложено десетилетия наред след Освобождението.

Авторът задълбава именно в значимите моменти от нашата родна история. Основен акцент поставя върху Първото Търновско въстание през 1598 година, водено от Тодор Балина – виден представител на Никопол. Въпреки това, 16-17 век не могат да бъдат сведени само до този динамичен момент.

За да запълни пропуските в разказването за продължителния период от нашата история, той пренася читателя назад във времето с информация за група учени изпратени от Високата порта, които изучават живота на населението в Герлово. Те откриват факти относно истинското присъствие на българския етнос в различни исторически контексти.

Иван Робанов дори предизвиква съвременните историци и критици с новини за известни фигури от руска и европейска култура през 19-ти и 20-ти век – например Пушкин и Ахматова – произхождащи от Казанското ханство, носители на протобългарските ценности. Такъв поглед към историята беше немислим допреди две десетилетия; някои все още го считат за недопустим. Необходимо е да припомним какво пишеха руските енциклопедии преди по-малко от четвърт век относно братята Кирил и Методий както и руската азбука...