Бездната на мъртвите мигове

"„Сбогом, мечти! – си мислеше той, летейки обратно сред угасващите слънца, затихващите симфонии и изчезващите цветове. – Сбогом, видения! Прощавайте на всички вас, през чиито погледи се взирах и чиито деца наблюдавах... Няма да ви срещна отново; дори за миг няма да бъда част от вашия свят... но така е по-добре. Ще ви носа в себе си чрез кръвта си през времето, а това всъщност представлява безсмъртието на човека… Безсмъртие в другите, безсмъртие между хората… Вие сте хора и мястото ви е тук, не във Вечността! Защото там… даже боговете нямат значение!...”

Новата творба на талантливия писател Бойко Несторов продължава неговите проучвания в тъмните дълбини на човешката душа, родовата памет и спомените, които внезапно нахлуват в съзнанието ни с тревога. Те свързват съвременния човек с трагични исторически събития както от далечното минало, така и от близкото такова. Паметта на кръвта превъзхожда променящите се ветрове на времето; нейното бреме е често жестоко но жизненоважно за нас. Разказът е динамичен и увлекателен - експресивен и асоциативен стилово характерен за Несторов."