Александър Солженицин. Класика срещу канон

Тази книга разглежда определени литературни стратегии, които показват как произведенията на писателя успяват да преобразят традицията на руската класическа литература в нов контекст, свързан с естетиката на социалистическия реализъм от 60-70-те години. Анализът се фокусира върху три основни творби: „Един ден на Иван Денисович“ (1962), „Раково отделение“ (1966) и „Архипелаг ГУЛАГ“ (1965-1968). Тези заглавия са известни сред българските читатели в по-голяма степен отколкото по-късните произведения като епоса „Червеното колело“, книгата „Двеста години заедно“ и публицистиката му, които напоследък привлекоха повече внимание у руския читател. За българите първите три книги имат значима история, особено документалният роман „Архипелаг ГУЛАГ“, който оказва влияние върху съдбите на някои българи поклонници на Солженицин при неговото нелегално разпространение в социалистическа България.

В първата глава авторът анализира художествения модел на лагерната проза на Солженицин в контекста на темата за каторгата при Достоевски. Втората глава изследва опитите за критика срещу идеологията в романа "Раково отделение", акцентирайки върху междутекстовите връзки с творби на Толстой и Достоевски. Третата глава цели да определи ролята на автора като историк относно лагерната система и анализаторна фигура спрямо съветския тоталитаризъм, сравнявайки го с работите на важни мислители от ХХ век.