Магарето на Минерва

"Промени в българската философска традиция от Възраждането до края на XX век

Настоящата книга предлага сравнително ясен поглед върху историята на съвременната българска философия, но не претендира за изчерпателност. Ако все пак има някаква амбиция, тя е свързана по-скоро с историческата перспектива относно самата история. От средата на ХХ век насам продължава дебатът за предмета на историята на философията в България, който остава актуален и днес. Този въпрос е важен и определящ за историко-философските проучвания и техните последици. Досега не е направен задълбочен анализ на този дебат или използваните методи в различни изследвания по темата; такъв може да бъде открит в първата част на книгата. След анализа на метода, авторът разглежда разнообразни аспекти от философията у нас и нейното развитие. Понеже промените в този процес често са непредсказуеми или трудно обясними, считам термина „преобразувания“ или „метаморфози“ за подходящо описание. Някои от тези понякога загадъчни промени мога да опиша като величествени и поучителни; други - забавни и смешни; а трети - тъжни или дори страшни. За символ на философията в България избрах Луций от античния роман "Златното магаре" на Апулей – любознателният, но малко глуповат младеж, който се интересува от мистериозната магия. Когато вижда как една вещица се превръща във сова, решава да опита същото заклинание; обаче поради неопитността си вместо птица става магаре. В тази форма героят преминава през множество приключения преди окончателно да възстанови човешкия си вид – станал е по-мъдър и опитен отколкото преди това. Разбира се, магарето като символ не притежава величието например както прочутата сова на Минерва, но не смятам това за тревожно. Ако философията преживява метаморфози, то би следвало подобна трансформация да бъде възможна и при символично ниво - защо тогава Магарето не може да стане Совата?"