Върти се, върти се.../ Избрано

СВЕТЪТ Е СТАР

Имам усещането, че съм чувал тези думи някъде, но не мога да си спомня откъде. Ако наистина е било така, то вероятно се е случило под една потъмняла стряха в Златоград...
Наближава вечерта. Жените са постлали агнешки кожи и седят на гредата, разговаряйки помежду си: „Индата първо взима парите — след това разтоварва дървата, а после се намират хора, които ще ти купят душата на вересия!...”
Някой удряше главата си с два камъка и казва: „Проклет да съм аз заради въжето, което сам си завързах; как стана така, че моят рев да бъде забавление за другите!...”
Докато затягаше каците с обръчите им, Марангоза говореше към дъгите: „Вашият чембер ще ръждясва - обаче чемберът, който притиска сърцето ми, никога няма да се развали!”
Наистина светът е стар! Не по години обаче – а заради всичко онова, което носим със себе си през времето…