Спекулативно-поетически разглеждания на времето у късния Хайдегер

Настоящото изследване разглежда двусмислената подбуда, която представлява теоретичен проблем – въпросът за времето у Хайдегер. Този проблем е многократно дискутиран и натоварен с противоречиви изследователски перспективи. Целта е да се оттегли за ново осмисляне на времевото измерение като иманентно на текста чрез детайлен анализ на отделни, сравнително кратки текстове. Краткостта им служи за улеснение при представянето и е особено важна, тъй като досега тези текстове не са били превеждани на български език. По този начин, въпросът за времето в късния Хайдегер би трябвало отново да придобие своята сложност, проследявайки специфичността на отделните текстови структури и завършености. Това означава, че темата за определяне на времето трябва да възприеме събитийната природа на самите текстови действия.

Любомир Милчев има диплома по българска филология и културология от СУ „Свети Климент Охридски“, получена през 1988 г. От 1989 г. той става специализант в катедрата по културология и след пет години вече е редовен аспирант там. По време на своите докторантски проучвания той специализира в университетите в градовете Хайделберг и Бохум в Германия. През 1996 г., той превежда „Кант и проблемът на метафизиката” от Мартин Хайдегер.

Някои книги написани от него включват: „Далматинецът Марципан” (2000), „Вещи и обнищвания в литературата: Литературният антиквариат” (2001), „Комедиантите – фарсове и водевили дори... tableau vivante” (2004, ИК Жанет 45) , а също така „Любовникът на лейди Чатърли и благоприличието на нетрагичното” (2006).