Цветните спомени на греха. Етюди, критики, фрагменти

Има ли наистина значение? Дали писането като дейност изобщо има смисъл? Все още не знам. Това е обсесия, подобно на алкохола, цигарите, насекомите или наркотиците... (Борба с времето... борба с недостатъците на паметта), казва Ришард Капушчински; а също така: "Писателят е човек, който пише по-трудно от другите" - Томас Ман)... Единственото, което зная, е че съществувам. Въпреки това се питам дали само това е достатъчно за доброто писане? Не мисля. Страхувам се от смъртта - не толкова като край на живота, а от възможността да оставя своето творчество недовършено и незавършено.
Владимир Шумелов