Със съкращения. Разкази

Тихомълком никога не спираше пред сергиите, предлагащи сънища, тъй като майка му го беше възпитала да избягва подобни места. Освен това не се осмели и да посети сергията с фокуси, защото страхът от цилиндри и фокусници го преследваше; представяше си как бива отвлечен и цял живот излиза от шапката вместо зайче. Жената, която продаваше сезонни стоки, имаше ужасна миризма, затова Тихомълком така и не успя да купи малка есен... В крайна сметка той обичаше да наблюдава хората, които пазаруваха сънища, и им се подиграваше по детски – със злорадство. За него бе ясно, че децата мечтаят за хубави неща, докато тези възрастни изглеждат доста зле в своя стремеж към сънливите удоволствия.