Христо Цанков-Дерижан 1888-1950 Т.2

Христо Цанков-Дерижан е един от значимите български автори, които полагат основите на литературата след освобождението. Роден в Габрово през 1888 година, той още в ранна възраст проявява интерес към писането – като ученик в Пловдив редактира "Ученически труд", а по-късно, като студент в София, работи за хумористичния вестник "Порой". Под влияние на руските демократични писатели и творчеството на народния поет Иван Вазов, Христо Цанков-Дерижан осъзнава важността на връзката между литературната дейност и интересите на народа. Той заема различни позиции: артистичен секретар (1920) и директор (1920-1923) на Народния театър, ръководител на отделение при Министерството на търговията и труда (1932-1934), както и главен редактор на списанията "Семейство" и "Земя". Неговото творчество е разнообразно и обширно; той се изявява като опитен редактор и публицист. Създава стихотворения, разкази, повести, романи и критики; редактирa антологии и превежда произведения от японски автори - например "Пеперуди. Японска лирика" (1919) и „Песен за камбаната“ от Фридрих Шилер (1924). В поезията си той следва традицията наложена от Вазов, докато белетристичните му творби включват автобиографични мотиви наред с отражения върху обществени аспекти от живота в България. Чрез критическите си есета “Моите познайници”, където представя профили на 16 български писатели, както и “Певец на селото” – анализиращ живота сътворческия път на Цанко Церковски, ясно се открояват общественото чувство у автора и неговата ангажираност към съдбата на народа.