Поетическото изкуство Т.6 / Любомир Левчев

Встъпителна студия, коментар и превод от старогръцки – проф. д-р Александър Ничев.

Предговор
Аристотел, роден в Стагира (384—322 г. пр. н. е.), пристига в Атина на седемнайсетгодишна възраст през 336 г., където се записва в философската школа на Платон, известна като Академията. Там той прекарва двайсет години от живота си, свързвайки научната си дейност с тази институция. Взаимоотношенията му с Платон не могат да бъдат точно определени; изглежда обаче, че разногласията между ученика и учителя по основни концепции не са повлияли негативно на техните отношения, които остават приятелски и основани на взаимно уважение. Платон високо оценявал Аристотел и го наричал “умът на школата”. Известната фраза „Amicus Plato, sed magis amica veritas“ произлиза от "Никомаховата етика" (I 4) на Аристотел. През 342 г., Стагиритът става наставник на Александър Македонски. Когато се връща в Атина през 335 г., основава собствена философска школа — перипатетическата, която просъществува векове наред. От този последен период от живота му (335—323 г.) произлизат множество трактати свързани с преподаването му в Ликейона (Лицея), сред които е произведението “За поетическото изкуство” или “Поетиката”. Вероятно то се намира между “Политиката” и “Реториката”.

“Поетиката” не попада сред съчиненията предназначени за широка аудитория; вместо това тя удовлетворява специфичните нужди на перипатетическата школа, което може да обясни странната й форма и необичайното й съдбовно развитие.