Цветът в Петокнижието. Езикова картина на света

От автора

Единадесет години след започването на изследването ми за цвета в Библията, когато отново го преглеждам, осъзнавам един уникален аспект - текстът не е резултат само от моето индивидуално проучване, а представлява плод на рядък обществен интерес и споделено преживяване. В известен смисъл то не е просто мое изследване; дължа успеха му на множество фактори и затова съм благодарен на Съдбата или Бога.

Първоначалният стимул идва от студентите в Нов български университет, които ме вдъхновиха да извлека различни интересни факти от иврит както за тях, така и за себе си. Мога да кажа, че колегите ми помогнаха да разбера значението на думите на мъдреца Илел: "Много дължа на учителите си. Още повече дължа на колегите си. Но най-много дължа на учениците си." Затова благодаря специално на Теодора, Ирена, Зорница и останалите участници в курсовете като "Цветът в материалната и духовната култура на Балканите" и други подобни. Към тази група хора с доверие към мен се присъединява доктор Ивайло Костов – ръководителят по сравнително религиознание тогавашния период. Не по-малко забележително е как тези курсове намериха място в програмата НБУ.

Замислям се как точно да опиша отношенията ми с уважаваните арабисти-полиглоти Александър Веселинов и Велин Белев - професионализъм? Уважение? Интерес? Всички тези термини са верни до известна степен, но може би най-точната дума тук е "подарък".

Мони Алмалех е специалист по езикознание с фокус върху три области – българистика, хебраистика и семиотика относно цветовете. Той има много научни публикации по теми свързани с българската граматика, сравнително езикознание и семиотичните аспекти във фолклора and рекламата. Успешно комбинира сложна научна терминология със завладяващи литературни стилове. През последното десетилетие основният му интерес е насочен към текста на Библията.

Настоящото произведение представлява разказ предназначен специално за българските читатели относно това какво остава неизменено или се губи при превода от хебрейския сакрален текст към българския или друг индоевропейски език. Въпреки че авторът използва богатия теоретичен апарат зад съвременното езикознание, неговият подход спрямо цветовете в Библията оставя впечатление повече като проникновение отколкото чисто лингвистично проучване; той ни позволява да надникнем във вътрешния логос който Библията буди у нас.

Най-известните му книги включват: "Balkan Folk Colour Language", Софийски университет „Св.Климент Охридски”, 1996; "Цветовете в балканския фолклор"; "Цвят и слово"; Българско-ивритски разговорник сред многобройните заглавия през годините.