Емине

Тази история предоставя възможност да се самоанализираш, написана е на достъпен език с незабравими образи, които лесно можеш да заобичаш и отново да прегледаш, подобно на любимите си книги. Романът има важно място в българската литература.
— Силвия Чолева, Литературен вестник

Първият роман на Теодора Димова, известна до момента основно като авторка на пиеси, веднага привлича вниманието и изглежда обещаващ за съвременната ни литературна сцена.
— Милена Кирова, в-к КУЛТУРА

ЕМИНЕ демонстрира зрял стил в романовото писане. Неговата аналитична дълбочина, лиризъм и патос представят едно женско Аз, което болезнено открива своята идентичност като фатална жена (или по-скоро жена-фатум), предопределена да преминава през различни времена и пространства. Тази книга разглежда неразгадания аспект у нас – нашата чупливост и устойчивост; тя говори за раздвояването чрез което постигаме единство.
— Пламен Антов, в-к КАПИТАЛ

В ЕМИНЕ потокът от увереност към измисления свят контрастира със съмненията относно реалността около нас; текстовете са сякаш безкрайни изречения с ритъм наподобяващ дишането — внимателни и деликатни така че да не прекъснат живота във всичките му нюанси.
— в-к "Стандарт"

Яна Илинда - името на героинята от дебютния роман ЕМИНЕ е избрано от Теодора Димова. Повтаряйки го няколко пъти, първо ще те омагьоса с мелодията си след това ще ти донесе спокойствие — все едно повтаряш мантра. Подобен ефект оказват всяка страница от книгата: увлекателна е до последния лист...
— Елена Кръстева, в-к МОНИТОР

Според книгоразпространителите ЕМИНЕ вече се утвърдило като хитово заглавие сред читателите. Това не би трябвало да учудва никого – Теодора Димова вече е признато име в света на българската драматургия.
— в-к ДНЕВНИК

Запомнете имената: Яна Илинда, Силян, Мина... Само те стигат ,за да усетим специфичната езическо-прославянска мистерия присъстваща в ЕМИНЕ – първата творба на Теодора Димова. Вече наложила се като драматург (Игрила Стопър и др.), авторката посочва че романът представлява нереализирана пиеса която търсела своя форма; вероятността екстремната чувствителност на персонажите й да бъде затворена само във формални диалози я отвеждат към нагнетеният поток на съзнанието който намираме вътре във ЕМИНЕ.
— Биляна Курташева сп."ЕГОИСТ"