Моят живот /1897-1966/. Спомени

Димитър Илиев Иванчев (1897-1966) е роден на 8 ноември в село Тишевица, Врачанско. По време на Първата световна война, между 1915 и 1918 година, той служи във Втори пехотен полк, като командва картечен взвод на южния фронт при Яребична и участва активно в походите и боевете на частта.

След края на войната става учител в село Ставерци, разположено в Оряховско. През 1924 година завършва Юридическия факултет на Софийския университет. От 1929 г. работи като адвокат първо в Оряхово, а по-късно и в София. Обществената му ангажираност започва рано; през 1922-1923 г. е един от редакторите на "Земеделско знаме", след което продължава кариерата си във "Младежко знаме". В същото време заема поста личен секретар на Райко Даскалов - министърът по вътрешните работи тогава.

Той е сред основателите на Младежкия земеделски съюз и активно участва в управлението му, както и в международния Славянски младежки съюз. Цялостният му живот е дълбоко свързан с развитието и борбите на БЗНС (Български земеделски народен съюз). За първи път попада под парламентарното внимание като народен представител през ХХIV-то обикновено Народно събрание от 20 март 1938 г., а впоследствие бива избран повторно за ХХV-то Народно събрание на 21 януари 1940 г.

След деветнадесети септември 1944 година защитава редица видни политически фигури, особено се откроява делото срещу Никола Петков. Без съдебна присъда прекарава година и половина затворник лагер Куциян край Перник. След това многократно е изселван или интерниран из различни региони na страната. Той остава един от малцината хора, които не подписват декларации за отказване от предишната си дейност или идеи и не признават водещата роля на Комунистическата партия.

Книгата "Моят живот: Спомени" представлява автобиографичен роман – обективно изложение относно преживяванията и трудностите пред един активист от БЗНС, чрез който ясно проличава социалнополитическата история on времето със всички свои партии and известни личности.