Избрани страници за поезията и киното

На корицата: илюстрация от Дъг Джонсън

Въпреки че тази книга представя само малка част от творчеството на Емил Петров, тя успява да подчертае значимото му влияние върху културния живот в България. Ако се опитаме да обобщим неговия образ в контекста на националната ни култура, можем спокойно да твърдим, че той е уникална личност с ясно изразен творчески стил и категорични граждански и естетически позиции. Неговите интереси обхващаха широките хоризонти на поезията и киното; ако приемем, че профилът на един критик може да бъде разпознат по имената, за които пише, то книгата служи като допълнително потвърждение за вкуса и нагласите на Емил Петров.

В критическите си статии той поставя редом автори с разнообразни стилове и подходи – те могат да имат различно социално виждане, но всички са силни и убедителни в художественото си изразяване. Той търси индивидуалността в поезията и филмите, определящото им значение за способността им не просто да описват света или човека в него, а също така да го преобразяват – без това да става дидактично, а именно естетично. В този смисъл гледа на критиката като естествено продължение на художествените произведения; практикувал я така, сякаш заключенията му са само едно от многобройните възможности. Затова текстовете му притежават не само интонационна дълбочина, но също така функционално характеризират равнопоставен разговор между творците, аудиторията и самия него.

Присъствието на Емил Петров в духовния ни свят беше и ще остане отражение на любопитство и разбиране.
ТОДОР АБАЗОВ