Огледала/ Mirrors/ Miroirs. Български хайку

Смятам, че поезията е предназначена за поетите. Всеки творец сам решава дали да пише стихотворения или да остане настрана от границата между читателя и автора. Самото присъствие в света на поезията носи удоволствие. Там измислените прегради изчезват. От всички форми на поезия хайку най-силно разчита на сътрудничество с читателя. Невъзможността да се изрази всичко напълно и празните пространства между думите, където ехото предизвиква множество асоциации, дават големи възможности на ценителя да прояви своята собствена поетичност. Хайку не представя просто истината на автора, а отправя покана към читателя за постигане на лични прозрения, което го отличава от другите кратки форми. В хайку често се срещат два образа, чиито връзки понякога не могат да бъдат установени чрез логика и разум; единствено интуцията изгражда крехките мостове над тези бездни и ни отвежда до мястото, където всичко е свързано помежду си.

От опитите за дефиниране на тази форма ми харесва метафората на Р. Х. Блайт: "Хайку е отворена врата, която изглежда затворена". Ценителят разбира дълбочината зад външната простота на тези кратки произведения и открива неподозирани хоризонти за свои собствени видения в тях.
Людмила Балабанова