Историкът/ тв.к.

"Скъпи мой, злощастен приемнико,
С дълбоко съжаление те приветствам, без значение кой си ти, докато четеш тези думи. Налага ми се да споделя моята история. Чувствам известна жалост към себе си, защото ако държиш това писмо в ръцете си, значи аз със сигурност съм изпаднал в беда — може би вече не съм между живите или пък ситуацията е още по-лоша. Също така чувствам мизерия и за теб, непознат приятелю, тъй като само онзи човек, който действително има нужда от такова опасно знание, ще прочете моето послание някой ден. Ако не си наследник в буквалния смисъл на думата сега, то скоро ще станеш такъв - и ме обхваща печал заради факта че предавам на друго човешко същество собствения си вероятно невероятен опит със злото. Не знам защо именно аз го наследих; надявам се все пак един ден да намеря отговор — може би докато пиша или през следващите случки."