Морска котка

Романът "Морска котка" се отличава съществено от другите творби на автора. В него писателят разказва за една тъжна и чиста любов, подобна на бял сняг. Главният персонаж Сейнг е младо момче, което живее с майка си в малко планинско селце, където зимата снегът е обилен. Баща им ги напуска заради своята страст към жените, но те не спират да го чакат с надежда той да се завърне. Майката остава затворена у дома след неговото изчезване и не контактува с никого; въпреки това тя упорито чака мъжа си, окачвайки морска котка - символ на него - над кухненската врата.

Една вечер внезапно се появява Самне – дива и непокорна сирачка. Тя влиза в кухнята и изяжда морската котка, която има специално значение за майката, а жената реагира гневно и я удря. Нямайки къде да отиде, Самне получава подслон при тях. Между Сейнг и Самне възниква приятелство, което прераства във влюбеност от страна на момчето. Но скоро след това тя изчезва без предупреждение, оставяйки само отпечатъци по снега от обувките си – сякаш се прибира вкъщи – но никога повече не идва обратно при тях и оставя дълбока следа върху семейството.

По-късно те откриват Самне в кръчма като проститутка и опитват да й помогнат без успех. Неочаквано бащата се завръща у дома; майката го посреща достойно, но на следния ден странно решава да го напусне по начина, по който веднъж направила сама Самне – оставяйки свои стъпки в снега.

Ким Джу-Йънг е роден през 1939 година в бедното планинско селце Рохан. На 16 години избягал от дома си мотивиран от желанието си да пише стихотворения. Литературният му дебют настъпил с повестта "Латентност", която печели награда през 1971 година за "Месечна литература". Това поставя началото на бурния му литературен път: той написвал различни разкази ,повести и романи със разнообразие стилове .В историческите произведения като "Търговец" или "Касапин" описва мизерията на корейския народ., докато други повести са весели хумористични истории.Той получил множество значими награди , а романът “Морска котка” спечелил литературната награда на фондация Десан през 1998 г., както е преведен също така на немски език .