Опашката на щастието

Стихотворението може да се оприличи на писмо – когато то достигне до адресата, всичко е различно от първоначалното: ако си го създавал в моменти на безнадеждност и студена самота, сега надеждите ти те изпълват с живот, изглеждаш добре и си влюбен... Но писмото остава написано, а възможността да го вземеш обратно не съществува; освен това, защо би искал? Всъщност стихотворението представлява послание към самия теб... Или пък служи като сеизмограф – улавя трептенията на душата на поета. След известно време тези трептения изчезват и дори вече няма знаци за тях... Въпреки това сеизмографът е записал важните моменти в хрониките на Вселената...