Пепел от светлина

Моите косове избират ябълки.
Ангелите ми подбират думи.
И аз,
като че ли не действам.
Като че ли снощи
съм оставил сърцето си в
любовта от последния поглед.
Но къде се случи това?
Спомням си как излязох извън себе си.
Помня как в парка
някой свиреше на празната си шапка
амурски валс.
След това...
размишлявам...
Но дали след всичко това се размишлява?