Албум без картини

Ханс Кристиян Андерсен (1805-1875) е роден в Одензе, на остров Фюн, в семейството на беден обущар. От ранна възраст той вярва, че го очаква велико бъдеще и затова често става обект на подигравки в малкия си град. Въпреки това предсказание от врачка се сбъдва: Ханс става известен далеч извън границите на Дания. Докато е още жив, му издигат паметник, но (колко иронично!) той е заобиколен от деца, които с внимание слушат неговите приказки. Той никога не се е смятал за писател единствено за деца. И до днешния ден паметникът му в Копенхаген остава такъв, какъвто великият Андерсен желае да бъде: самотен в кресло с книга в ръка.

„Албум без картини“ представлява първото издание на български език. Поезията и суровата действителност са вплетени във впечатляващи образи. През тридесет и три последователни вечери луната идва като гост в малката стая над покривите на града и разказва по една история всяка вечер. Пред нас оживява свят с прозорци, украсени със свежи алени латинки, засадени във филцови шапки; полето звучи от пощенски рог и пътническа кола отвежда нечия съдба към неизвестността; а едно малко момиче всяка вечер тихо добавя след „Отче наш“, когато стига до „Дай ни насъщния хляб“ - "И много масло отгоре!" Изданието отбелязва 200 години от рождения ден на Ханс Кристиян Андерсен – великия разказвач на приказки за големи и малки хора.