Дванайсетте стола

На смъртния си одър мадам Петухова разкрива на зетя си Иполит Матвеевич Воробянинов, който е бивш предводител на дворянството в Старгород и сега работи като деловодител в съветска институция, че преди години е скрила своите брилянти в тапицерията на един от дванайсетте стола в гостната на старата им къща, за да ги защити от болшевиките. След това Воробянинов се отправя по следите на столовете.

В скоро време към него се присъединява Остап Бендер - очарователен авантюрист с умението да използва човешките слабости. Този велик комбинатор не притежава никакви задръжки, но компенсира с остроумие и хаплив език; изобретателността му при намирането на средствата за осъществяване на плана му е безкрайна – от основаване на тайно политическо общество до организиране на междупланетен шахматен турнир...

По обед, около единадесет и половина, през северозападната част откъм селото Чмаровка влиза млад мъж около двадесет и осем години. Зад него тича бездомно дете.
- Чичко! - извика той весело - дай десет копейки!
Младият мъж извади румена ябълка от джоба си и я подаде на детето, но то продължи да настоява. Тогава спря, погледна момчето с насмешка и каза:
- Да не би да желаеш ключа ми за квартирата, където са парите ми?
Безпризорното дете осъзна колко абсурдни са исканията му и веднага се отказа.
Младият мъж лъже: нямаше ни пари, ни квартира със средства вътре или ключ за достъп до тях. Нямаше даже палто; бе облечен в зелен тесен костюм. Дебелият му врат беше увит няколко пъти с старомоден шал; носеше лакирани обувки босоноги с портокалови велурени върхове. В едната ръка държеше астролаб.
- О, баядерка! ти-ри-рим! ти-ри-ра! - запя той докато тръгваше към пазара.