Златният телец

„- В каква студена страна живеем – отбеляза Остап. - Тук всичко е скрито и нелегално. Дори Народният комисариат по финансите, с мощния си данъчен механизъм, не може да открие съветския милионер. А той може да седне на съседната маса в т.нар. лятна градина и да пие бира "Тип-топ" за четиридесет копейки. Затова ми е мъчно!
- Значи смятате – попита след малко Балаганов, - че ако такъв таен милионер бъде намерен, тогава?...
- Не продължавайте! Знам какво искате да кажете. Не, нищо подобно! Няма да го задуша с възглавница или да му дам удар с блестящия пистолет в главата. Никакви глупости! Ох, само ако можех да срещна такъв човек! Щях така умело да подредя нещата, че сам щеше да ми донесе парите на чинийка с небесносиня ивичка.
- Това звучи прекрасно! - усмихна се доверчиво Балаганов. - Петстотин хиляди на чинийка с небесносиня ивичка!
Той стана и започна нервно да обикаля около масата. Примляскваше безпомощно със език, спираше и дори отваряше уста – сякаш щеше нещо да каже -, но все пак оставаше мълчалив; после отново ставаше.
Остап спокойно наблюдаваше действията на Балаганов.
Ако ги донесе сам? – внезапно запита Балаганов със скърцащ глас.- На чинийка? Ами ако не ги донесе? И къде е това Рио де Жанейро? Далеч ли е? И няма начин всички там да са в бели панталони. Хайде стига вече Bender . С петстотин хиляди човек може отлично тук da si живее.
- Разбира се – каза весело Остап,-може добре da se преживява.Така че моля ви , недейте пляска залудо криле.Нали нямате тези петстотин хиляди?
На безгрижното лице на Балаганов изникна дълбока бръчка.С колеблив поглед към Остап той процеди: Аз познавам един такъв милионер . Може би работата ще стане."