Бейби Лъжкиньо. Тъмни разкази

Убийство по особено жесток начин

Къщата стоеше наклонена, сякаш след няколко чаши ракия. От основите до прозореца имаше дълга цепнатина. По стените се беше увил бръшлян, който изяждаше мазилката и разкриваше тухлите под нея - като скелет или гръбначен стълб с хоросан вместо хрущял между прешлените. Имаше и розов храст, опитващ се да прикрие старостта на къщата – подобно на лошо нанесен грим или червило върху недогледани бузи. Въпреки всичко, тя все още бе къща.

Тя мечтаеше за ремонт: да бъде варосана, със сини рамки около прозорците, пердета и нови керемиди. Да й поправят комина... Но скоро спря да си представя това и просто слушаше как постепенно рухва – шумът от рушене беше постоянен: хрупане, съскане и пукане.

През есента в двора се появи котка с огромен корем; родила четири малки котета. Тя ги отгледа и научи важни умения преди да ги остави сами – те бързо напуснаха къщата заради неприятната миризма.

Зимата донесе нов обитател - семейство! Къщата усети радост при пристигането им… Бащата веднага оправи табелката на вратата с надпис "Образцов дом". Започнаха работа по стаята; децата донесоха дюшеци, а майката запали огън в тенджерата. Замириса на готвено мляко и човешка пот. За нуждите си ходеха навън и говореха на странен език - мелодично звучащ.
Жената рядко пееше докато пере в същия съд както готви; семейството изглеждаше щастливо.

Но един ден мъжът се прибра замърсен; изми ръцете си преди да седне пак с цигара в ръкaтa.
След време започна хаосът от входящите и изходящите мръзнени младежи - идваха бързо през деня само за кратки разговорчета.
С времето домакинството набра скорост: две тенджери смениха една стара купа; чорапи започнаха да хвърчат ъв ъдните части на помещението...

Мъжът ремонтира още една стая; леглата вече бяха закованi към пода. Децата доведоха куче вкъщи , а женската фигура обновяваше гардероба си с жълт комбинезон . Мъжът копае градински парцел зад двора .

В дома потече вода от чешмeн крапс ; женатa премахнала част от брьшляна .
Мъжът нареди керемидките така че изглеждат добре .
Децате играят…

После женам та деца изчезват безследно : нито вечерта , нито след два дни ... Като резултат , дому няма кой да я стопли повече .

Самотният баща остава но е завладян от пустота ; хранителните му остатакти стоят покритии з омазнени страници . Кучето лиже последния миг..

Докато валеж продължава , чужди стъпки нарушават тишината .. Мистериозната жена влиза ..
Не носела нищо познато …

Откривайки чист листове той сервира хранене …

Разговор растерзания относно семейството го кара младият човек лудува…
Коя казала? Според братовчеда ?
Била там ?

Идеята превключването …какво правят?! Нещо изплува у него !

Драматична сцена следвана насилиеися ….. Стреснати взаимни удушаващи действия ..

Най-накрая настъпват необичайности…
Спомени нахлуват чрез детските смяхове..
Сценарий летвата нагоре..

Скоро кръвопролитие…. /.../
Мария Станкова