Избрано: Иван Методиев /тв.к.

Поезията на Иван Методиев предизвиква силно желание да бъде наречена "философска", и това определение е валидно, но също така рисково, тъй като може да доведе до погрешни разбирания за самия поет. Неговата поезия не е философска в смисъл на "ерудитска", "александрийска" или рефлексивна; тя притежава философски нюанс именно защото е "незабележимо сентенционална". Образите в неговите стихотворения не са просто конструкции, основани на предварителни философски концепции, а изглежда сякаш сами искат да бъдат завършени с въпрос от философско естество: „Бог безспорно ни шепне с дъжда, но какво?” - пита едноименното стихотворение от сборника му „Време и нищо”. Това показва, че "философското" при Методиев не се изразява в анализирането на явленията, а във възможността те сами да говорят чрез своето мълчание – мълчание, което желае да бъде изказано. Поетът осъзнава добре, че вещите не говорят сами за себе си; вместо това те биват провокирани към разговор от поетите. Съдържанието не идва единствено от самите “неща”, а възниква в диалога между нас и тях – диалог, при който нашият език трябва да подчертае значението им без да го затъмнява; той трябва внимателно да наблюдава и слуша техните послания.
Светлозар Игов