Чувствата. Срок на годност

В продължение на повече от десетилетие носех в себе си неясното желание да създам книга, която да представи женската перспектива относно емоционалната култура и отношенията през 70-те и 80-те години на миналия век. Въпреки това, истинският импулс за писане дойде след две изказвания, които чух в един мрачен зимен ден. Сутринта участвах в обсъждането на първоначалния вариант на Закона за меценатството. Там директорът на известен театър в столицата изрази своето недоволство към този законопроект с думите:
- Хубаво е да имаме меценати, но кой ще решава какво трябва да финансират? Защото може някоя привлекателна актриска да се появи пред тях и те могат да й предоставят средства без ясна цел! - Тоест, веднага стана очевидно, че концепцията за меценатстване предполага само хетеросексуални мъже.
Привечер присъствах на дискусия по повод дисертация, където ректорът на университет пред около сто жени – главно преподаватели – обърна внимание на един от деканите от Софийския университет с коментара:
- Пешо, Пешо, колко красиви жени има тук! Те определено се нуждаят от водачи като нас двамата! (Както казват – без коментар!)
Заради тези ситуации реших упорито да напиша тази книга. Надявам се тя да резонира с опита и чувствата на други българки средна възраст.