Коан. Стихове

Тази книга е вдъхновена от темата за Смъртта и, въпреки тъгата, която носи, съдържа много живот в нашето вечно Настояще – живо минало, болка от неизживяното и невъзможно бъдеще, както и всякакви проявления на Любовта.

Написана като израз на скръб 40 дни след загубата на близък човек, тя се опитва да предаде надежда - дали съществува или не остава неясно. Както философията често ни убягва от разкритие на Голямата истина, така и тук след многото размисли остава широко отворената Врата на Времето като проверка на преживяните чувства и истини.

Книгата демонстрира една емоционална дистанция по отношение на подобна проверка с присъща болезнена безчувственост към всичко извън дълбокия разговор между двама души; този разговор става още по-искрен след напускането на един от тях.

Мълчанието-Любов, диалогът-Любов, надеждността-Любов и безнадеждността-Любов могат да определят опита за изразяване на неизказаното при среща между две души в необятния космос. Нищо не е случайно – биха казали някои. Дори заглавието има повече значение отвъд своята буквалност.

Ако личните ни истории имат смисъл, то той идва именно чрез различните им интерпретации - те са важни точно защото са индивидуални. Това представлява мълчаливият творчески обмен между автора и читателите.