Разоренията на македонските българи 1878-1903

Първият организиран въоръжен протест на българите в Македония срещу условията на Берлинския договор, който ги поставя отново под османска власт и ги разделя политически от сънародниците им в свободното българско Княжество, е Кресненско-Разложкото въстание през 1878 година. След потушаването му около 40 000 българи напускат родните си места и се отправят към свободна България. Потокът на бежанци от македонските райони, останали под султанската власт, не спира и след това. Той става все по-интензивен след всяка революционна акция или действия на чети, а особено силно се увеличава след нови народни повдигания като Малешевското (1895) и Горноджумайското (1902) въстание. Върховата точка на страданията за македонските българи настъпва при жестокото подавяне на Илинденско-Преображенското въстание през лятото и есента на 1903 г., когато над 50 000 души напускат опожарените си домове и търсят убежище в България като бежанци.

Книгата предоставя множество оригинални документи и писмени източници, които разкриват преследванията и унищожението на македонските българи под османска власт между 1878 и 1903 година, както и значителните миграционни потоци към България вследствие на тези събития.