Моята Америка

„Америка е символ на множество неща, които могат да бъдат или идеализирани, или опозорени. От момента, в който Илф и Петров публикуват „Едноетажна Америка“, до днешния ден чужденците са се опитвали да я характеризират. Вместо това обаче те само увеличават нейния символичен статус. За американците тя представлява дом — такъв стана и за мен. Опитах се да представя страната такава, каквато е в настоящето: чрез характера, социалната структура, политиката и културата на американския народ. Като български имигрант в Съединените щати, темата на моите наблюдения включва критично сравнение между моята родна култура и тази на новото ми отечество.

Постоянно пътувам и описвам света чрез контекста на различните национални ландшафти. Моята непредубедена искреност като човек с интерес към всяка национална история служи като гаранция за обективност — доколкото подобно нещо изобщо може да съществува. Но именно несъвършенството при стремежа към обективност прави моите пътеписи четивни и автентични отражения на местата и времето.“ - споделя авторът относно своя уникален поглед върху Америка през очите на един свидетел.

----------------

Златко Ангелов (роден 1946 г., Варна) е лекар със специализация по медицинска социология. Преподава в Медицинската академия и работи като преводач, журналист и писател на медицински текстове. Напуска България през 1992 година; живее седем години в Канада, след което прекарва 14 години в Айова, САЩ , а после една година в Сан Себастиян; сега живее със съпругата си в Саутхамптън, Англия. Автор е на мемоарната книга „Комунизмът и угризенията на един по неволя виновник“ (издадена от Texas A&M University Press през 2002), както и сборниците с новели „Еротични спомени“ („Сиела“, 2012), разкази "Любов на Boogie Street" ("Скалино", 2013) И есета "Неизбежна проза" (дигиталното издание от „Екстаз“, Берлин).

----------------

Днес историята и географията почти всеки кът по света могат лесно да се намерят онлайн — било то чрез Уикипедия или туристически сайтове. Затова пътешественик трудно би могъл да впечатли читателите си с факти самостоятелно. Въпреки това аз помня собствените си преживявания; тези сетивни спомени са толкова сложни колкото реалността във времето когато са били формирани.Тази памет комбинира всички мои преживявания от различни места в специфична амалгама от познание за света у мен – онази амалгама която ми позволява да уважавам разнообразията около себе си . Докато седях сред многолюдното туловище на боинга редом с хора от най-различен произход без значение дали заемаха първокласните бизнес места или икономична класа , аз наслаждавах пътуването.И тъй като съм вечният пътник , никога не казах сбогом с Америка – носех я със себе си: не просто паспорт скрит под сакото ми , а интелектуално Емоционалната връзка със този оригинален противоречив народ остава завинаги част от мен.

от “Моята Америка”?