Плетачката

Разказите в тази книга наподобяват димящо черно кафе. Те са топли, ароматни и задържат вниманието на сетивата ви. Написани с майсторство и остро внимание към детайлите, те умело съчетават иронията, трагедията и известна доза мистичност. Градските разкази предлагат свои уникални основи, които не са типични за психодрамата на градския живот. От своя страна селските истории са изтънчено подкопани от модерната чувствителност на героините си. В тях се играе със светлина и сенки, с невъзможни любовни връзки и още по-трудни примирия. Тези истории улавят асиметрията на човешкото съществуване – цветисти и странности относно житейското колело, което непрекъснато се движи нагоре-надолу. Всичко е представено без излишна помпозност – близо до нас като чаша димящо кафе.

Прочетох ги наведнъж, придружени с подходящ брой цигари.
Защото обожавам хубавото кафе.
Предполагам, че вие също.

Кръстьо Раленков

Раждането ми в Стара Загора - града на правите улици, поетите и липите - е заслуга на моите родители; но завършването ми на езикова гимназия там е моя личен успех. Решението да изучавам литература и чужди езици ме отведе във Великотърновския университет. Преподавателят ми по английска литература Спас Николов научи как да превеждам поезия; сериозното ми занимание с преводи започна след специализацията в Абърдийнския университет. След „марсианците“ (Крег Рейн, Кристъфър Рийд) последваха стихотворения на Шеймъс Хийни и Едуин Морган; продължих с Тед Хюз, Едуин Брок, Робърт Рождественски и Владимир Висоцки… Не спирах да преподавам английски език след дипломирането си. Преди няколко години започнах собствена творческа дейност – вече имам две стихосбирки: „Вторникът е зелен“ (2011) и „99 лимърика с български привкус“ (2014). Разказният сборник „Плетачката“ представлява третата ми книга. Живея в Бургас και не мога да си представя живота без морето και моите обожавани внучета близнаци Кая και Камен.

Живка Иванова