Българската одисея на Весна Парун

Историята, която ще ви разкажа, е от преди 50 години и разглежда темите за любовта и свободата, които едва сега успяваме да възприемем в тяхната пълнота.

Първата част на произведението представлява драматична хроника на 60-те години на XX век. Тя е представена чрез „роман в писма“ между хърватската поетеса Весна Парун и българския актьор Вели Чаушев. Интимният им сюжет, описан в кореспонденцията от 1963 до 1965 година – до последното послание три десетилетия по-късно – се вписва в глобалния контекст на времето: „измамната свобода“ през 1962 г. и Студената война от 1963 г., оказали тежко влияние върху културните процеси и международните отношения. Не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че Весна Парун е принудена да напусне България през 1967 година. Нейното приятелство с дисидентски настроени автори като Радой Ралин и Блага Димитрова, интересът ? към самоубийствения поет Пеньо Пенев и уважението към творците Яворов и Ясенов свидетелстват за нейния дух на борец за свобода срещу тоталитаризма. Такъв е бил подходът й не само в литературата, но също така в личния живот - тя избира независимостта си без задължения. Личните й писма рисуват сложен портрет на нейната личност – толкова впечатляващ както самото ? изкуство.

Втората част съдържа стихотворения, есета и пътеписи на Весна Парун относно България, която счита за своя втор home land (родина). Овладяла богатството на нашия език, тя превежда множество български поети - от символистите до съвременниците ни. Нейният модерен стил несъмнено влияе положително върху новаторските наши творци; затова не е учудващо фактът, че сама тя е превеждана от многобройни свои поддръжници. В книгата могат да бъдат намерени факсимилета от кореспонденцията й с богато снимково съдържание плюс две оригинални рисунки подарени на български приятели.

Катя Зографова