Епопея на изгнаниците

Д-р Влахкинов е родом от Пловдив и произхожда от известен в миналото род. Баща му завършва право във Виена, а майка му е австрийка. Той учи и получава диплома за лекар както в България, така и в Швейцария, специализирайки неврология. През 1967 година заминава да работи в Етиопия. Четиригодишният му престой там оказва дълбоко влияние върху неговата житейска съдба и професионално развитие като човек и специалист. По време на този период има възможност да се запознае с хора от управляващите кръгове, което му помага да разбере механизмите на властта и моралната корупция сред мнозина партийни функционери. Това го подтиква да вземе решение за емиграция със семейството си, стремейки се към „свобода в свободния свят". Лятото на 1972 г. те намират убежище в Швейцария след много страхове и напрежение. Започва работа като невролог-епилептолог – това остава неговата специализация до днес.

Книгата представлява искрен разказ за страдания, надежди и трудни житейски уроци; написана е увлекателно без излишна претенциозност. Спомените на д-р Влахкинов са ярко изразени, живописно описани; оставят впечатлението за невероятни приключения далеч от дома, но също така носят горчивината на познатата ни посредственост и невежеството на недостойните служители с властови позиции или „дипломати". Най-важното обаче е, че тази книга не носи омраза или надменност към България; по-скоро представлява изповед на човек, който желае да сподели своята истина – опитвайки се да освободи себе си от вината на незавърналия се блуден син - защото той избира пътя на свободния индивид пред измамната сигурност на познатото ежедневие.