Деветият кръг на Рая

Никога не съм наблюдавал Румен Леонидов да рисува. Не подозирах, че той твори не картини, а образи на художници. Изобразява техните светли лица и съдби, тяхното самобичуване и нежни признания. Работи едновременно със скици и икони, но вместо четка използва перо; вместо цветове – думи.

От къде черпи този словесен импулс, за да изрази внезапно поне един златен акцент към често непредсказуемите и сложни характери на своите персонажи? Те са както трудни, така и благословени! Благословени и удивително добри.

Завиждам на Румен за безсънните нощи прекарани в компанията им. За звука от чашите, блестящи в светлината. За сладките разговори и медовината, която е напоила душите им. И за музите-видения.

Фактът, че му е хрумнало да събере портретите на приятелите си „рембрандовци“ в книга-картина или книга-поклонение го прави истински поетичен дух. Освен това той е още по-жив благодарение на начина, по който подрежда последователите на Майстора от Шишковци до великия испанец Хуан Миро - не с цел сравнение, а заради общото им възхищение от божественото изкуство.

Честито ти, Румене! Благодаря ти затова ,че се появи като вдъхновяващ разказвач - чрез есета-действия - в желаната „Галерия от думи“ - най-новият ни проект в издателското ателие.

Анго Боянов