Monet

Наречен “Принц на импресионизма”, Клод Моне (1840-1926) промени представите за функцията на живописта върху платно. Противоречейки на вековните традиции, той не се стремеше просто да пресъздаде реалността, а самия акт на възприятие. Работейки "на открито" с бързи и емоционални мазки, той изследваше играта на светлината върху цветовете, формите и контурите, както и начина, по който тези визуални впечатления достигат до окото.

Интересът на Моне към пространството "между мотива и художника" обхващаше също така преходния характер на всяко изображение. В своята обичана серия с водни лилии, както и в картините си с тополи, купчини зърно и катедралата в Руан, той многократно се завръщаше към един и същи мотив при различни сезони, метеорологични условия и часове от деня, за да разгледа постоянната изменчивост на нашето визуално окружение.

Тази книга предлага основно въведение в творчеството на художник, чийто произведения едновременно разсъждават върху смисъла на картината и преминаването през времето; по този начин тя незабравимо променя историята на изкуствата.