Bacon

Франсис Бейкън (1909–1992), който до голяма степен е самоук художник, развива уникална способност да преобразява вътрешни и подсъзнателни импулси в фигуративни форми и интензивно клаустрофобични композиции.

След Втората световна война той започва да набира популярност, като взима човешкото тяло за свой основен обект. Но този обект е изопачен, разчленен и опустошен по начин, че да предава силно емоционално съдържание. Неговите завладяващи портрети с мятащи се крайници, празни пространства и тумороподобни образувания не само отразяват изпитанията и травмите на човешкия живот, но също така представляват характерови проучвания. Тези призрачни форми са сред първите в историята на изкуството, които открито разглеждат хомосексуални теми.

Тази книга представя еротичното, смущаващото и незабравимо творчество на Бейкън – трансформирано художествено наследство, което често е имитирано, много анализирано и най-вече почувствано.