Войните на Саддам

На девети април 2003 г. пред множество телевизионни камери американски танк събаря статуята на Саддам Хюсеин, разположена на площада между хотелите „Палестина" и „Шератон". Стотици иракчани се струпват около нея и започват да я удрят с чехли по лицето. Само няколко месеца преди това нашият екип от Би Ти Ви беше забранен да снима паметника откъм задната страна, защото войниците с автоматични оръжия бяха против. Президентът не може да има гръб - той е само лице, което блести навсякъде: по кръстовищата, в учебниците и върху стените на сградите... Лице заради което хората са готови да жертват всичко.

Чехлите по лицето на статуята сложиха край на един режим, който не може да бъде оценяван само в черно-бели тонове. Ирак преживяваше както процъфтяване през 70-те години като модерна арабска държава, така и трагедия след последвалите войни – всичко свързано с партията Баас и със Саддам ат Тикрити. Той произхожда от бедно семейство и остава без родители още като дете; обожествяван от едни за наследник на пророка Мохамед, а проклинан от други като жесток тиранин – той е сред най-дълго управлявалите лидери в историята.

От началото на ирано-иракската война през 1980 г., до окончателното поражение от американските сили, страната постоянно участва във военни конфликти под управлението на Саддам Хюсеин. Официално той става абсолютен лидер през 1979 г., след години преговори за въоръжаването й и национализиране на петролната индустрия през 1972 г. Фигурата му трудно подлежи на категоризация; макар че партията Баас допринесе значително за развитието на Ирак като модерна държава, народът страдаше години наред при авторитарния режим.

По време на посещенията ми в Ирак виждах как местните твърдят, че ще защитават Саддам със сърцата си; но веднага щом напуснеш страната към Сирия или Йордания можеш да чуеш ужасяващи истории за него. Поради страхa от режима рядко можеше човек отвън да усети реалността им - дали изобщо им пука кой ги управлява.

В продължение на четвърт век образа му присъства навсякъде - по улиците чрез портрети или рекламни плакати; показната обич към президента бе резултат както от народа́нa симпатиям така и характерна черта нa диктатурата му. Ирак служи за тъжен пример как авторитаризъм с корени в арабския свят устоява напротив западните демократични принципи дори след постколониализма или края над двуполюсния модел.
Две десетилетия насам почти всички близки до него арабски държави остават под „просветени диктатури", докато малките изключения демонстрират нестабилност . Докато представляваше бариера срещу фундаментализма , строейки светска държава , Западът подкрепяше финансово режима му ; когато вече престана να бъде удобен , премина във враг." Валентин Костов