От небе до небе

От древността е било така. Човекът се е взирал в небето, за да предвиди какъв ще бъде денят му. Повдигал е поглед към облаците, сякаш търсейки защита от гръмотевиците и светкавиците. Или пък се радвал на слънцето и полета на птиците. Но дори когато се е навел под тежестта на бурята или градушката в обработваемата земя, той повече вярвал в себе си отколкото в божественото. Не че го беше грижа за живота - жалил е само за загубеното зърно... И пак надничал нагоре с надеждата небето да просветлее. Дано седемцветната дъга се появи; щом тя докосне земята и отпие вода, новият ден отново ще заблести. Влюбени млади хора бързат да преминат под нея - за късмет. Според едно поверие обаче, момче което мине под дъгата става момиче, а момичето – момче... Никога не съм чувал такова чудо да се сбъдне под небесната арка. Когато тя се яви, обаче птиците отново запяват, а всяка рекица шепти в унисон с техните мелодии. Няма начин да знаем дали всички птици са оцелели – кой би им обърнал внимание? Небето ги примамва и те продължават своя полет точно както човек обработва земята си. Даже ако главата му е наведена над покритите с пръст семена или умиращия хляб – мечтата му винаги остава стремежа към това небе; той измервал своите амбиции спрямо птиците! Тази жажда идва още от началото на света вероятно и като създавали свои богове и идоли, хората изграждали вътре в себе си криле за тяхната свобода. После ги изваяли от камък или мрамор: до нас достигнали Ерос – богът на любовта; Хермес – богът на търговията и комуникацията; Виктория – богинята на победата… Легендите за Икар и Дедал произлизат именно от митологията.

Човечеството винаги e търсило път към високото небе и го намерило успешно.
Ние българите сме толкова свързани с Майстор Манол, че все още усещаме духа му; можем даже да видим как той изковава крила от сребро по Айкуна，за да лети над султанската джамия… Когато погледнем Балкана сред орлите , виждаме него , чуем как трионът му скрепер трепери по крилете…

Какво величие носи българският дух!
Какво безсмъртие!
Любен Овчаров