Дао на водата

„Дао е това, от което не можеш да се отклониш; онова, от което можеш да се отклониш, не е Дао.“ Тази сентенция от Джунюн, известна като „Учението за неизменната среда“, подчертава, че концепцията за Дао няма аналог в западните разбирания за Бог. Дори представата за божествен или естествен закон, който може да бъде спазван или игнориран, не съответства на Дао. Това твърдение може да изглежда трудно за приемане, тъй като и Лаодзъ, и Джуандзъ са категорични в убеждението си, че действията извършвани по задължение или принуда не са в синхрон с Дао. Парадоксът ще бъде разрешен след векове чрез диалог между чан учителите Нанцюан и Джаоджоу в Умънгуан:

Джаоджоу запитал:

– Какво представлява Дао?

Наставникът [Нанцюан] му отвърнал:

– Твоето ежедневно съзнание е самото Дао.

– Може ли човек да бъде в съгласие с него?

– Ако стремиш към такава хармония, неминуемо ще се отклониш.

– А как тогава ще опознаеш Дао без стремеж?

– Не забравяй – казал наставникът – че Дао нито може да бъде познатo напълно, нито остава непознатo. Познанието често води до фалшиви разбирания , а незнанието е просто слепота. Истинското осъзнаване на Дао прилича на безоблачно небесно пространство. Кое тук би могло да се нарече "правилно" и кое - "погрешно"?