Сия

Изповед на един мъж, чийто дни залязват...

"1 септември, 5:30 ч., таванът
В последно време се събуждам все по-рано с тревожни мисли за теб. Опитвам се да ги прогоня и налагам своята воля, но в тези моменти си представям как лежиш до Мариу и как сте близки (о, колко прекрасно го правиш) и това не ми дава мира. След това не мога да заспя. Как бих могъл да спя, след като най-сладкото от живота ми - възможността да те видя до себе си сутрин - е загубено? Да виждам твоето божествено лице. И още по-прекрасното - докато съм наполовина буден ти започваш да ме обичаш."
От "Сия"