Три Истанбула

Романът на Митхат Джемал Кунтай, написан през 1938 година и съдържащ автобиографични елементи, отдавна заема важно място в турската литература и попада сред десетте най-четени произведения на турски автори в историята.

В "Истанбул на абсолютизма" се описва тридесет и три годишното мракобесие под управлението на султан Абдулхамид. Главният герой - младият и красив Аднан бей, обожаван от четири жени, страда от неутолимо желание за богатство и власт, които да посвети на единствената си любов - невероятно красива Белкъс.

След това идва периодът "Истанбул на Конституционната монархия", когато новите управляващи обещават свобода, но всъщност са по-зли дори от Абдулхамид. В този контекст срещаме успелия Аднан бей в разцвета му – той вече е достигнал върховете на обществото с конаци, карети и милиони. Но въпреки всичко е дълбоко нещастен в студените семейни нощи до недостъпната Белкъс.

Накрая разглеждаме "Окупирания Истанбул", където виждаме как елитът слугува пред окупаторите по време на упадъкa на империята. Тук Аднан бей става възрастен човек без средства, оставен самотен след изоставянето от фалшивите приятели около Белкъс. В същото време открива истинските ценности в живота – любовта, която не може да бъде купена, а също така радостта у своя малък син.

Тези три периода представят историята на една рухнала Османска империя чрез личността на писателя Аднан бей – човекът преживял бедност, познал богатства и многобройни чувства като страстите или разочарованията си; всички те преплитат животa му с динамиката na вечния град Истанбул.