Майка

Какъв роман би могъл да създаде Тома Марков – най-великият жив български поет? Ами ето какво: динамичен, жесток, деликатен, тъжен и разбира се – болезнено смешен до лудост! Това е книга, която определено не е за обикновения телевизионен зрител; дори се страхувам, че не подхожда на хора с литературна култура под средното ниво. Това е творба за ценители на изкуството, които имат смелостта да се къпят всеки ден (сутрин, вечер и нощем). Романът разказва историята на истинския артист в градската среда. Висока амбиция в края на едно десетилетие, което оказа значително влияние върху българската модерност. - Радослав Парушев

Войник на Слънцето и шизофреник, който оставя следи от зъбите си по гробищата на старата ни литература. Ако пишеше толкова много колкото пиеше, можехме да имаме Чосър. Но нямаме нужда от него – необходим ни е Тома Марков да танцува около нас докато малките и големи човешки пожари угасват през нощта. Когато пожарите загаснат напълно, тогава Тома Марков ще възкръсне от малките количества сивкав прах продаващи се в „Надежда” и ще успеем да го притежаваме... Толкова по въпроса. - Мартин Карбовски

И все пак писането от специфична позиция не винаги е негативно. Защо Тома Марков да не пише като крайно урбанистичен поет със смесена кръв от хероин и токсични електрони? Очите му са като витрина на интернет кафе и отвора към канализацията; сърцето му представлява претъпкан бар; а мозъкът му – линейка с яростно виене из града, която транспортира умиращия смисъл към интензивната грижа... Защо това няма да може? След като той черпи сили от синтетичните сокове на града и диша този натоварен с похотливи аромати въздух? Нали пет поколения български творци задължително носеха селяндурска идентичност успешно играейки тази роля… Заради това Тома Марков и неговият алтер его Макаронов могат спокойно да наблюдават през полузамъглен прозорец рано сутрин към изток. - Калин Терзийски